Бъдете винаги усмихнати, достъпни за всички и мили с всички. Винаги правете всичко възможно за другите и ги изслушвайте, дори когато може би не ви се иска. И когато правиш нещо за себе си, се чувстваш виновен и може би си сочен от другите за „егоист“. Това са основните характеристики на тези, които страдат от синдрома на доброто момиче, който не е свързан с това да си добър човек, а по-скоро с необходимостта винаги да имаш одобрението на външния свят, дори да правиш неща, които не харесват, поради ниско самочувствие. Но можеш да се измъкнеш от него.
Синдром на доброто момиче, скрита липса на самочувствие и нетърпение
Наричан още „синдром на добро момиче“, неговите корени са в детството: «Развитието на синдрома често се крие в научаването на определено и определящо поведение в родното семейство в детството. Например, предава се идеята, че изразяването на несъгласие или гняв е неприемливо или че те представляват слабост» обяснява д-р Мария Заканино, EMDR психотерапевт.
Резултатът е, че често се страхуваме да изразим мислите си, особено когато те са напълно различни от тези на другите. Усещането е, че се чувствате затворени и нетърпеливи с поредица от динамики, но те се хранят със себе си, следователно се чувстват напълно неадекватни и дори пасивни по отношение на живота си.
«Тези, които страдат от този синдром, всъщност проявяват прекомерно сговорчиво поведение по отношение на външни искания, поставяйки себе си на заден план.Когато вместо това нечии желания се оценяват и им се угажда, се генерират негативни емоции, защото отвън човек е заклеймен като егоист" .
За съжаление това е проблем, който засяга главно жените, «всъщност мъжете са по-узаконени да правят грешки, докато съвършенството се изисква от ролите, които жените обикновено играят».
Тревожност и вина, задействащите емоции при синдрома на доброто момиче
Следователно в дългосрочен план едно винаги снизходително и открито отношение към другите може да бъде негативно. Преди всичко, защото собствената личност е напълно анулирана и тревожността и чувството за вина са най-разпространените чувства на хората, страдащи от този синдром: «Що се отнася до тревожността, тя често се предизвиква от самообвинения във връзка с външни ситуации или поведение на близки такива, които всъщност нямат връзка с човека. Освен това чувството на безпокойство често се свързва с разочарованието от поведението според другите, а не спрямо собствените желания.Чувството за вина, от друга страна, обикновено се проявява, когато човекът прилага поведение или нагласи, присъщи за задоволяване на собствената си воля, и се смята за невнимателен или егоистичен от другите хора», обяснява експертът.
В допълнение към безпокойството и чувството за вина, има и липса на самочувствие, което е в основата на този синдром: «Липсата на самочувствие е основна характеристика, тъй като тя е това, което движи човек има нужда да търси одобрението на другите, да изглежда услужлив и полезен за другите, за да се почувства ценен човек и това го тласка да изпълнява действия, които са предимно одобрени и оценени от другите. Последица от страха от несъгласие е страхът от конфликт и неспособността да се постави под съмнение авторитетът.”
Симптомите включват идеята, че мислите не са достатъчни
Не свърши до тук. Защото сред последствията от този синдром има и фактът, че нечия мисъл не се взема предвид, всъщност тя не е вярна и реална толкова, колкото мисълта на другите. Така че нечии идеи не са важни или заслужават внимание.
Към това се добавя и ужасът от негативните преценки към себе си: „Човек трябва да приложи поредица от поведения и/или нагласи, които ни позволяват да демонстрираме на другия, че сме добри хора, тъй като се счита за неприемливо това някой може да има негативна мисъл за нашия човек. Несъзнателно можем да открием страха да не бъдем приети или обичани и за съжаление раждането на този аспект също датира от първите детски преживявания в семейството и от това, което се предава през първите години от живота."
Как да изляза?
Как преодолявате всичко това? Започвайки от себе си. Първо, започнете да осъзнавате, че страдате от синдрома на доброто момиче, който наред с други неща води и до физически последствия като главоболие, кожни и чревни проблеми, защото сдържате мисли и емоции, които следователно са соматизирани.
Тогава «за да се излезе от тази динамика е необходимо да се изправи пред терапевтичен път. Функционално е да се приложи път, който ви позволява да разглобите динамиката, позволявайки на субекта, засегнат от синдрома, да има активна роля в живота си и вече да не бъде жертва на събитията», заключава експертът.
